Бях на театър днес. Не помня от кога не съм го правил. Доста отдавна. Не броя аматьорските изпълнения на абитюрентите в МГто в Казанлък.
"Вик за любов" е пиеса на Жозиан Баласко. В този случай постановката е на Велко Кънев. Не мога да отрека, че беше забавно. Особено добре дойде като за край на работната седмица. Смяхме се с глас, а и се бяха постарали добре да локализират диалозите. На места обаче си личеше. Самият сценарий обаче, въпреки артистичното изпълнение, си беше скучен – нищо особено или пък кой-знае колко поучително. Бих казал банално. Всъщност става въпрос за разделена двойка артисти, режисьор и импресарио, които се опитват заедно да реализират представление. Непоносимостта между двамата бивши съпрузи обаче произвежда редица забавни ситуации. Краят обаче е твърде обикновен… И не си заслужава чак 6 лв..
[...] от две години насам влязох в театър. Тогава гледах “Вик за любов“, от която постановка не бях особено очарован. Тази [...]